вторник, 15 ноември 2016 г.

Burn, Rewrite or Reread Book Tag


Винаги съм искала да направя този таг, защото мисля, че е много интересен и забавен, поне за мен, и така като разглеждах канала на Кат от Katytastic, се досетих за желанието ми да го направя. Тъй като тага съществува вече и всеки го е направил, няма да тагна никой, но ако има някой, който не е или иска да го направи пак, то нека заповяда.

Първи рунд



Burn: Изборът - Кийра Кас Хареса ми тази книга. Не мисля че заслужава да я гора, но сравнение с Уинтър и Лейди Полунощ е как да се изразя-картоф, затова понякога се налага да се взимат жертви за доброто на по-добрите.
Rewrite: Уинтър - Мариса Мейър Не знам какво ще трябва да пренапиша на Уинтър, но в такива затруднения изпадаш, като повечето ти книги, които си избрал за тага, са ти любими, затова, може би, бих и пренаписала нещо малко.
Reread: Лейди Полунощ - Касандра Клеър Тук ще препрочета книгата, защото няма да я изгоря, дори и аз да пламна, не знам какво трябва да и пренапиша, защото за мен беше идеална, но с удоволствие ще я препрочета, все пак ми е една от най-любимите книги за тази година.


Втори рунд



Burn: Бляскавият двор - Ришел Мийд Дори и да ми се беше паднала комбинация от най-не харесваните книги от мен, пак щях да изгоря нея, защото от автор като Мийд се очакват само велики неща, а това за мен беше просто разочароваща книга. 
Rewrite: Без Хоуп - Колийн Хувър Ще има много да пренаписвам на тази книга, защото нека си призная не ми е любимата.
Reread: Град от кости - Касандра Клеър И разбира се ще препрочета Град от кости, понеже самата книга е много добра и оригинална.


Трети рунд



Burn: Перфектна химия - Симон Елкелес Ще се наложи да горя Перфектна химия, но хей, поне няма да ми е студено. Настрана шегата, мисля, че съм казвала в пост, че не харесвам книгата, но просто се изкуших да си я взема, защото четох много добри ревюта за нея, но очевидно вече трябва да си напомням, че не харесвам contemporery, за да не си купувам такива книги.
Rewrite: Целувка за Ана - Стефани Пъркинс Току що разбрах, че книгата се казва Целувка за Ана не Целувки за Ана. Край, живяла съм в лъжа цял живот, цццц. Всъщност, няма да пренапиша книгата, ще я направя по-дълга. Нали става така? Защото беше сладка, но ако е по-дълга, ще е още по-сладка.  
Reread: Хекс Хол - Рейчъл Хокинс С радост бих препрочела книгата, защото първо я четох много отдавна и почти нищо не помня, а и това е книгата, която ме примами към светът пълен с много други невероятни книги.


Четвърти рунд



Burn: Въглен в пепелта - Сабаа Тахир Каква ирония се получава с тази книга, но не ми хареса, колкото останалите две, затова се налага да я горя.
Rewrite: Героят - Мари Лу Героят ще бъде пренаписан, защото Мари Лу има, ако мога да кажа, таланта да кара главните и герои да се осакатяват, да губят спомени, да умират, но те не заслужават това, а и ние читателите не го заслужаваме, затова престани Мари да ни мъчиш.
Reread: Тъмна дарба - Александра Бракен Не знам какво повече да кажа за книгата, освен това, че бих я препрочела с кеф.


Пети рунд


Burn: Тъмна любов - Дж. К. Уорд Знам, че това е първата книга от една от най-харесваните поредици, но и дадох шанс. Препрочетох я няколко пъти и всеки път не ми хареса. Може би, просто не е моята поредица.
Rewrite: Домът на мис Перигрин за чудати деца - Рансъм Ригс Интересното при тази книга ,е че не ми хареса при първия ми прочит, но след като гледах филма реших да и дам още един шанс и ми хареса доста повече от първия път. Това, което бих пренаписала тук е началото. Мисля, че има прекалено много обяснения и описания, ако се съкрати началото си мисля, че ще стане още по-невероятна книгата. 
Reread: Домът на Хадес - Рик Риърдън И разбира се, ще се препрочита Домът на Хадес, защото все пак я е писал чичо Рик и всеки, който е чел нещо от него, ще знае, че творбите му не стават за пренаписване, още по-малко за горене.  

Шести рунд

Не знам дали на хората, които са правили тага им се е случвало да им се паднат 3 от най-любимите им книги за всички времена, но ако не, за изяснение се чувствам така сякаш току що попаднах в 9 кръг на ада.


Burn: Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас Тук мисля да направя така. Да хвана книгата, да я изгоря и да ида по най-бързия възможен начин до някоя книжарница и да си купя ново копие.
Rewrite: Кръвни връзки - Ришел Мийд Какво да пренапиша на книгата, не знам, но бих я направила по-дълга. 
Reread: Рубиненочервено - Кристин Гир И като за успокоение, от този наистина много-труден рунд, ще седна да препрочета Рубиненочервено като за финал.

сряда, 9 ноември 2016 г.

Ревю: Сезонът на злополуките - Мойра Фоули-Дойл



Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?
Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде.
Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости...
Опияняващ, опустошителен, мрачен и напрегнат – сезонът на злополуките е тук.


"Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл изненадващо ми хареса, имах нещо като предразсъдъци относно нея, защото не бях чела много добри ревюта и отзиви. Забелязах, че имаше няколко дефекта, но на мен не ми пречеха, пак ми хареса.

Винаги когато идва есенния сезон или по-точно Хелоуин, си търся книги, които да са по-мистериозни, ако е възможно да намеря страшна, по моите критерии книга също, и тази година реших да прочета тази, защото по някаква неизвестна причина, точно тя ми се четеше.


Първите няколко страници започват много объркващо, като разбрах единствено, че някакво момиче (Елси) го имаше във всичките снимките на друго момиче (Кара), което за мен беше не само мистериозно, но и интересно и точно този факт ми подклаждаше интереса първите 20 страници. Разбира се, се запознаваме и с главните герои - Кара, Сам, Алис и Беа, които бяха  с много проблеми и голяма мистериозна тайна семейство. Тайната е  че през октомври се случват необичайни  и понякога смъртоносни инциденти и точно през този период от годината, те ходят като обвити, загърнати, опаковани ескимоси, с надеждата така да се предпазят от злополуки.

Въпросната Елси,  беше точното определение за аутсайдер, няма приятели, не говори с никой, много срамежлива и тиха, но това, че не можеха да я намерят Кара и другите ми запали интереса към нея, защото какво може да прави едно невзрачно момиче за толкова дълго време и абсолютно никой да не знае къде е или дори да не я е забелязал. Не е като да е отишла с съседския Ромео в Париж, страната където мечтите се сбъдват, за да заживее перфектен филмов живот и всъщност всички да се правят, че не знаят нищо, за да не и създадат проблеми. Разбира се всъщност, коя беше Елси и каква роля имаше в книга, най-много ме изненада и също така тя се превърна в любимия ми персонаж, просто защото не очаквах разкритията за нея.

Кара за мене беше съвсем обикновено момиче, ако оставим настрана инцидентите, които и се случват. В нея не открих нищо по-интересно или завладяващо и затова, тя не ми стана любимец. Но едно нещо ми хареса, тя се бореше да намери Елси и не губеше вяра, надежда и воля в намирането на изчезналото момиче. Вярваше, че Елси има общо със злополуките и това беше основната причина да я намери.

Сам е нейния доведен брат, който беше леко затворен и си мислех, че е гей по едно време, но се оказа че е влюбен в доведената си сестра, което не беше много правилно, но както те си казваха, не са истински брат и сестра. Персонажа му беше на мил, добър, учтив тинейджър, но разбираме, че всъщност може да има и гневна страна, заради проблеми относно баща му. Като цяло Сам ми хареса, беше сладък от време на време.

Алис е биологична сестра на Кара и тя беше най-уравновесена и пораснала от групичката. Искаше да вярва, че нещо като сезон на злополуките не съществува, а че е измислена приказка от брат си, сестра си и Беа.

Беа е най-добрата приятелка на Кара и беше персонажа, който на мен ми беше най-странен и различен. По принцип, в книгите, харесвам герой като нея по-различни, плашещи, с изкривено съзнание, но тя беше прекалено странна. Не разбрах всъщност дали наистина се мислеше за вещица или си играеше игрички. Според мен тя е леко откачена тинейджърка с отворено съзнание към неща, който не разбира.


Сюжетът, най-накрая, почва да се разплита от средата на книгата нататък и разбираме, че всеки отделен персонаж крие собствена тайна, която се разкрива в края на книгата, а самият сезон на злополуките тази година обещаваше да бъде най-бруталния, страшен и трагичен от всички до сега, като в края се разбира какво точно е той и от какво се причинява.

"И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките, за реката под нас, в която потъват нашите души, за раните и тайните, за призраците на тавана, да пием пак за пътя на реката."

Може би, самото нещо, което не ми хареса в книгата беше, че резюмето представя книгата по-интересна от колкото всъщност е и това малко ме разочарова, но тя пак ми харесва. Когато я започнах, съвсем сериозно си мислих, че ще притежава повече свръхестествени ситуации и елементи на хорър, но не, тя беше просто мистериозна, което разбира се не е лошо нещо.
Като цяло  книгата не е нещо не чувано, има си проблеми, но не и зле. Мисля, че ще допадне на хора, които харесват мистериозните и заплетени истории, с добре изградени странни и интересни  персонажи.