Burn, Rewrite or Reread Book Tag

Винаги съм искала да направя този таг, защото мисля, че е много интересен и забавен, поне за мен, и така като разглеждах канала на Кат от Katytastic, се досетих за желанието ми да го направя. Тъй като тага съществува вече и всеки го е направил, няма да тагна никой, но ако има някой, който не е или иска да го направи пак, то нека заповяда.

Първи рунд

Burn: Изборът - Кийра Кас Хареса ми тази книга. Не мисля че заслужава да я гора, но сравнение с Уинтър и Лейди Полунощ е как да се изразя-картоф, затова понякога се налага да се взимат жертви за доброто на по-добрите.

Rewrite: Уинтър - Мариса Мейър Не знам какво ще трябва да пренапиша на Уинтър, но в такива затруднения изпадаш, като повечето ти книги, които си избрал за тага, са ти любими, затова, може би, бих и пренаписала нещо малко.

Reread: Лейди Полунощ - Касандра Клеър Тук ще препрочета книгата, защото няма да я изгоря, дори и аз да пламна, не знам какво трябва да и пренапиша, защото за мен беше идеална, но с удоволствие ще я препрочета, все пак ми е една от най-любимите книги за тази година.

Втори рунд

Burn: Бляскавият двор - Ришел Мийд Дори и да ми се беше паднала комбинация от най-не харесваните книги от мен, пак щях да изгоря нея, защото от автор като Мийд се очакват само велики неща, а това за мен беше просто разочароваща книга. 

Rewrite: Без Хоуп - Колийн Хувър Ще има много да пренаписвам на тази книга, защото нека си призная не ми е любимата.

Reread: Град от кости - Касандра Клеър И разбира се ще препрочета Град от кости, понеже самата книга е много добра и оригинална.

Трети рунд

Burn: Перфектна химия - Симон Елкелес Ще се наложи да горя Перфектна химия, но хей, поне няма да ми е студено. Настрана шегата, мисля, че съм казвала в пост, че не харесвам книгата, но просто се изкуших да си я взема, защото четох много добри ревюта за нея, но очевидно вече трябва да си напомням, че не харесвам contemporery, за да не си купувам такива книги.

Rewrite: Целувка за Ана - Стефани Пъркинс Току що разбрах, че книгата се казва Целувка за Ана не Целувки за Ана. Край, живяла съм в лъжа цял живот, цццц. Всъщност, няма да пренапиша книгата, ще я направя по-дълга. Нали става така? Защото беше сладка, но ако е по-дълга, ще е още по-сладка.  

Reread: Хекс Хол - Рейчъл Хокинс С радост бих препрочела книгата, защото първо я четох много отдавна и почти нищо не помня, а и това е книгата, която ме примами към светът пълен с много други невероятни книги.

Четвърти рунд

Burn: Въглен в пепелта - Сабаа Тахир Каква ирония се получава с тази книга, но не ми хареса, колкото останалите две, затова се налага да я горя.

Rewrite: Героят - Мари Лу Героят ще бъде пренаписан, защото Мари Лу има, ако мога да кажа, таланта да кара главните и герои да се осакатяват, да губят спомени, да умират, но те не заслужават това, а и ние читателите не го заслужаваме, затова престани Мари да ни мъчиш.

Reread: Тъмна дарба - Александра Бракен Не знам какво повече да кажа за книгата, освен това, че бих я препрочела с кеф.

Пети рунд

Burn: Тъмна любов - Дж. К. Уорд Знам, че това е първата книга от една от най-харесваните поредици, но и дадох шанс. Препрочетох я няколко пъти и всеки път не ми хареса. Може би, просто не е моята поредица.
Rewrite: Домът на мис Перигрин за чудати деца - Рансъм Ригс Интересното при тази книга ,е че не ми хареса при първия ми прочит, но след като гледах филма реших да и дам още един шанс и ми хареса доста повече от първия път. Това, което бих пренаписала тук е началото. Мисля, че има прекалено много обяснения и описания, ако се съкрати началото си мисля, че ще стане още по-невероятна книгата. 

Reread: Домът на Хадес - Рик Риърдън И разбира се, ще се препрочита Домът на Хадес, защото все пак я е писал чичо Рик и всеки, който е чел нещо от него, ще знае, че творбите му не стават за пренаписване, още по-малко за горене.  

Шести рунд

Не знам дали на хората, които са правили тага им се е случвало да им се паднат 3 от най-любимите им книги за всички времена, но ако не, за изяснение се чувствам така сякаш току що попаднах в 9 кръг на ада.

Burn: Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас Тук мисля да направя така. Да хвана книгата, да я изгоря и да ида по най-бързия възможен начин до някоя книжарница и да си купя ново копие.

Rewrite: Кръвни връзки - Ришел Мийд Какво да пренапиша на книгата, не знам, но бих я направила по-дълга. 

Reread: Рубиненочервено - Кристин Гир И като за успокоение, от този наистина много-труден рунд, ще седна да препрочета Рубиненочервено като за финал.

Ревю: Сезонът на злополуките - Мойра Фоули-Дойл

Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?

Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде.

Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости...

Опияняващ, опустошителен, мрачен и напрегнат – сезонът на злополуките е тук.

"Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл изненадващо ми хареса, имах нещо като предразсъдъци относно нея, защото не бях чела много добри ревюта и отзиви. Забелязах, че имаше няколко дефекта, но на мен не ми пречеха, пак ми хареса.

Винаги когато идва есенния сезон или по-точно Хелоуин, си търся книги, които да са по-мистериозни, ако е възможно да намеря страшна, по моите критерии книга също, и тази година реших да прочета тази, защото по някаква неизвестна причина, точно тя ми се четеше.

Първите няколко страници започват много объркващо, като разбрах единствено, че някакво момиче (Елси) го имаше във всичките снимките на друго момиче (Кара), което за мен беше не само мистериозно, но и интересно и точно този факт ми подклаждаше интереса първите 20 страници. Разбира се, се запознаваме и с главните герои - Кара, Сам, Алис и Беа, които бяха  с много проблеми и голяма мистериозна тайна семейство. Тайната е  че през октомври се случват необичайни  и понякога смъртоносни инциденти и точно през този период от годината, те ходят като обвити, загърнати, опаковани ескимоси, с надеждата така да се предпазят от злополуки.

Въпросната Елси,  беше точното определение за аутсайдер, няма приятели, не говори с никой, много срамежлива и тиха, но това, че не можеха да я намерят Кара и другите ми запали интереса към нея, защото какво може да прави едно невзрачно момиче за толкова дълго време и абсолютно никой да не знае къде е или дори да не я е забелязал. Не е като да е отишла с съседския Ромео в Париж, страната където мечтите се сбъдват, за да заживее перфектен филмов живот и всъщност всички да се правят, че не знаят нищо, за да не и създадат проблеми. Разбира се всъщност, коя беше Елси и каква роля имаше в книга, най-много ме изненада и също така тя се превърна в любимия ми персонаж, просто защото не очаквах разкритията за нея.

Кара за мене беше съвсем обикновено момиче, ако оставим настрана инцидентите, които и се случват. В нея не открих нищо по-интересно или завладяващо и затова, тя не ми стана любимец. Но едно нещо ми хареса, тя се бореше да намери Елси и не губеше вяра, надежда и воля в намирането на изчезналото момиче. Вярваше, че Елси има общо със злополуките и това беше основната причина да я намери.

Сам е нейния доведен брат, който беше леко затворен и си мислех, че е гей по едно време, но се оказа че е влюбен в доведената си сестра, което не беше много правилно, но както те си казваха, не са истински брат и сестра. Персонажа му беше на мил, добър, учтив тинейджър, но разбираме, че всъщност може да има и гневна страна, заради проблеми относно баща му. Като цяло Сам ми хареса, беше сладък от време на време.

Алис е биологична сестра на Кара и тя беше най-уравновесена и пораснала от групичката. Искаше да вярва, че нещо като сезон на злополуките не съществува, а че е измислена приказка от брат си, сестра си и Беа.

Беа е най-добрата приятелка на Кара и беше персонажа, който на мен ми беше най-странен и различен. По принцип, в книгите, харесвам герой като нея по-различни, плашещи, с изкривено съзнание, но тя беше прекалено странна. Не разбрах всъщност дали наистина се мислеше за вещица или си играеше игрички. Според мен тя е леко откачена тинейджърка с отворено съзнание към неща, който не разбира.

Сюжетът, най-накрая, почва да се разплита от средата на книгата нататък и разбираме, че всеки отделен персонаж крие собствена тайна, която се разкрива в края на книгата, а самият сезон на злополуките тази година обещаваше да бъде най-бруталния, страшен и трагичен от всички до сега, като в края се разбира какво точно е той и от какво се причинява.

"И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките, за реката под нас, в която потъват нашите души, за раните и тайните, за призраците на тавана, да пием пак за пътя на реката."

Може би, самото нещо, което не ми хареса в книгата беше, че резюмето представя книгата по-интересна от колкото всъщност е и това малко ме разочарова, но тя пак ми харесва. Когато я започнах, съвсем сериозно си мислих, че ще притежава повече свръхестествени ситуации и елементи на хорър, но не, тя беше просто мистериозна, което разбира се не е лошо нещо.
Като цяло  книгата не е нещо не чувано, има си проблеми, но не и зле. Мисля, че ще допадне на хора, които харесват мистериозните и заплетени истории, с добре изградени странни и интересни  персонажи.

Get To Know The Bookworm Tag

Здравейте, реших да направя този таг, защото когато създадох блога така и не се представих и благодарение на тага имам възможност да го направя и да разберете малко повече за мен.

Човекът зад блога:

1.Как се казваш? – Стефания
2.На колко си години? – 17
3.Цвета на очите ти? – Кафяви
4.Естественият цвят на косата ти? – Кестенява
5.Цветът на косата ти в момента? – Червена
6.Къде живееш? – Пловдив
7.Имаш ли домашни любимци? – Не, за жалост 8.Любима песен в момента? – Аз нямам нещо подобно
 като любима песен, но например тази песен я харесвам много.

Да преминем към книжните неща:

1. Любима книга като цяло? - Любимата ми книга forever and ever си остава "Легендата" на Мари Лу.

2. Любима поредица? - При този въпрос, ситуацията е същата като при любимата песен. Имам много любими поредици, като някой от тях са :"Реликвите на смъртните", "Лунни хроники", "Скъпоценни камъни", "Гондолата на времето". 

3. Обясни с три думи,защо обичаш да четеш? - Приключения, Измерения, Красота

4. Любима героиня? - Селена Сардотиен/Елин Галантиус

5. Любим герой? (мъж/момче) - Дориан, Ейдриън и още много.

6. Любим герой? (какъвто и да е) - Ами...  един от тях е Пърси Джаксън, защото е забавен, безстрашен и мечтано гадже. 

7. Книга,която разби сърцето ти? - "Лейди полунощ", защото трябва да чакам още година за втората.

8. Книга,която всички обичат, но ти не? - Ами... не харесах "Перфектна химия", моля не ме мразете.

9. Любим жанр? - Фентъзи, антиутопии, sci fi

10. Любим автор? - Касандра Клеър, Дж. К. Роулинг, Сара Дж. Маас и др.

11. Какво четеш в момента? - "Домът на мис Педигрин за чудати деца" и "Град от кости".12. Колко е дълъг TBR списъкът ти? - Над 100 книги е, със сигурност това мога да кажа. 

Избери:

1. Шоколад или чипс? - Шоколад, разбира се. 

2. Филма или книгата? - Книгата, няма смисъл да обяснявам защо.

3. TV или YouTube? - YouTube, телевизора го включвам веднъж на 2 месеца.

4. Смартфон или лаптоп? - Смартфон

5. Твърди или меки корици? - Меки, защото ми е по-удобно да сгъна книгата, колкото и  ужасно да звучи това.

Ревю: Истината за завинаги – Сара Десен

Очаквай неочакваното!

Мейси е планирала цялото лято много внимателно. В тези планове не е включена работата й в кетъринг "Желание". И със сигурност го няма Уес.

Но съвсем скоро Мейси открива, че нещата, които най-малко очакваме, са нещата, които най-силно желаем.

Това е първата книга, която чета на Сара Десен и всъщност ми харесва много, което ме изненадва, защото преди да се докосна до творчеството на Сара, си мислех, че пише contemporary бози.  Всъщност, този жанър не ми е един от любимите, защото има прекалено много любов и прекалено малко действие. От друга страна, си мисля, че трябваше да и дам отдавна шанс, защото книгите и са леки, държат ти интереса, сладки са и неангажиращи.

Самата история се разказва от 17 год Мейси, която за околните е пример за подражание. Тя е умна, сдържана, скромна, красива, изкарва отлични оценки в училище - като гаджето и Джейсън. Той също е умен, прекомерно активен във всички дейности в училище и не само, той е организиран до такава степен, че би скъсал с Мейси, ако тя му изпере черните и белите чорапи заедно, например. :дд

 Действието се развива лятото преди 12 клас. През това лято Джейсън отива на лагер за умници, за да се развива. Също така, тяхната връзка е много студена, защото единственото, което правят най-много е да се държат за ръце, защото Джейсън не иска сериозно обвързване, и даже когато той заминава за този лагер, къса с Меси, защото му е казала, че го обича. Казвам всичко това, което е едва в началото на книгата и не е чак толкова значително, с цел да споделя възмощението си.

Първо, защо подяволите тя е останала с него, та между тях няма никаква искра, а и той е страшно студен към нея и се мисли за голяма работа, а всъщност е смотан зубрач.

 Второ, как може да си въобразява, че има шанс той да я обича, като се съмнявам дори да я е харесвал, единствената причина, за която се сещам да са били заедно, е че само тя би го изтърпяла. Всъщност се радвам че се разделиха, защото така Мейси получи възможността да се запознае с много по-интересни, мили и приятни хора от него.

Тези мили приятели са Уес, Бърт, Дилия, Кристи и Моника. Дилия има фирма за кетъринг и те работят при нея. Мейси също започва работа при тях, когато и омръзва да бъде неуважавана от колежките си в библиотеката в която е работила заради „загриженият“ за нея Джейсън. Екипът на Дилия, беше много неорганизиран и винаги се получаваше някаква беля или проблем, но в края всичко се опарваше и се получаваха много забави ситуации.

Лично аз мисля, че тези хора, които откри Мейси, бяха подходящи за нея, защото те не я съдеха и я подкрепяха в решенията и.  Уес е момчето, което Мейси харесва, а и как няма-той е мил, красив и умен.

Едното от нещата, които харесвах в него е това, че е арт персона-скулптор и създаваше вдъхновяващи и интересни неща. С Мейси си имаха леко странен начин на опознаване, но беше ефективен. Те играеха на игра, която се казва Истина и единственото правило е да казваш истината и с времето, в което се опознават, се влюбват един в друг.  Друго което ми направи впечатление в него, е че беше много загрижен за брат си Бърт, който честно беше странен и
обсебен от края на света. Дилия е тяхната леля. Единственото, което мога да кажа, е че тя беше отпуснат и свободен човек, може би заради това кетъринг фирмата и беше толкова неорганизирана. Кристи е най-добрата приятелка на Мейси. Като малка, тя претърпява автомобилна катастрофа, която белязва лицето и завинаги и затова Кристи всячески се опитва да привлече вниманието на хората някъде другаде, само да не гледат в белега и. Тя се обличаше предизвикателно и носеше много грим, но белега и не и пречеше да си има самочувствие. Друга черта която ми хареса в нея, е че беше добра приятелка и Мейси можеше да и сподели всичко.

Едно от най забавните неща в книгата е Моника, защото тя е изключително мързелива и мудна с което си беше заслужила прякора Монотонна. Буквално си я представях като Гари от Спондж Боб. Едно от най-забавните неща беше това, че речника и се състоеше от три или четири израза или отговаряше с една дума, което довеждаше до комични ситуации.

Много се радвам, че прочетох книжката, защото ми беше изключително интересна и чувството е приятно когато ти хареса книга, която мислиш, че няма да ти хареса. Единственото което се жалявам е, че не я прочетох по-рано, но имам лош навик, да съдя книгите по корицата, и тази корица хич не ми харесва. Скоро се надявам до прочета и др две книги на Сара "Заедно на път" и "Слушай" и се надявам да са добри, колкото беше тази.

Book haul | August

Здравейте, днес реших да направя този haul, защото ми се насъбраха много книги, този месец, а и как няма, с тва 50% намаление на Ciela...

Честно да си кажа, тоя месец имах по-голям успех в купуването на книги, отколкото в четенето им, но имам много работа и само тя ми е в главата и не ми оставя време да чета. Иначе, относно книгите съм много доволна с тези които се сдобих. Първо, винаги като чyя за великото 50% намаление на ciela, пощръклявам от кеф. И от призори почвам да си изготвям списъци с книгите, които ще си взема. Не знам дали е намесена божия сила или не, но винаги, когато съм на такова намаление, си взимам по 7 книги.

Книгите, които си взех от ciela са "Баба праща поздрави и се извинява" на Фредерик Бакман , "Метро 2033", "Метро 2034", "Метро 2035" на Дмитрий Глyховски, "Кyтия за птици" на Джош Малерман, "Библиотеката на Въглен връх" на Скот Хокинс, и най-добре виждащата се "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков.

1. "Баба праща поздрави и се извинява" на Фредерик Бакман реших да си я взема, защото съм чела и чyвала много добри неща, относно нея. От това което знам от резюмето и от хора, които са я чели, мога да кажа, че е много забавна книга, а аз имам нyжда от такива, искам да се смея с глас. Надявам се да я прочета скоро.

2,3,4.  "Метро 2033", "Метро 2034", "Метро 2035" на Дмитрий Глyховски си ги взех, защото любимите ми жанрове са фентъзи и антиyтопий, а и ми казаха, че са много добри книги.

5. "Кyтия за птици" на Джош Малерман я искам от много време, но чаках точно това намаление, за да си я взема. Самата книга, още като излезе, ме заплени с историята си и корицата и, нямам търпение да я прочета. Сигyрно някъде по Хелоyин ще бъде това време.

6. При "Библиотеката на Въглен връх" на Скот Хокинс е същата история, като при "Кyтия за птици". Искам да я прочета от много време и се надявам това време да дойде скоро.

7. "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков си я взех, защото по резюмето ми звyчеше интересна, а и според мен трябва да подкрепяме българските автори.

8. "Златният мост" на Ева Фьолер, даже вече я прочетох. Сyпер много ми хареса. Мислих си, че няма книга, която да е за пътyване във времето и да ми хареса колкото Рyбинено червено. Скоро очаквайте ревю на книга 1 и 2.

9. "Двор от рози и бодли" - Сара Дж. Маас си я взех, защото всички ме карат да я прочета откакто излезна не само на българския пазар, а и наистина звyчи интересна. В момента чета нея и
направо мога да кажа, че е много интересна.

10. С "Летни дни и летни нощи" на кyб автори се сдобих благодарение на августовския BOPS. Много подкрепям тази идея на Алекс и Райс и се радвам, че се справят толкова добре с кyтията и с нещата които слагат в нея. Единствената забележка която имам е, че кyтията е малко голяма, но това ще се оправи по нататък, предполагам. Иначе си знаех, че ще е тази книга в кyтията и се радвам, че си я взех но много се дразня, че не не взех миналата кyтия, но исках да разбера горе-долy какви неща слагат в нея.

Иска ми се вече да спра да си купувам толкова много книги, за да си прочета тези, които си имам, но не мога да им yстоя, а и когато има някакво намаление на издателство трябва да си кyпя поне 3 книги. Всъщност съм много доволна от книгите с които се сдобих този месец, защото са книги които искам от много време, а и повече от половината ги взех на много изгодни цени и чакам с нетърпение следващото 50% намаление на Ciela.  

Ревю: Ние, лъжците – Е. Локхарт

Прекрасно, известно семейство.Частен остров.Интелигентно, наранено момиче;страстно момче със собствено мнение.Група от четирима приятели - Лъжците, чието приятелство предизвиква разрушения.Революция. Инцидент. Тайна.Лъжи след лъжи.Истинска любов.Истина.Книга, която си заслужава да прочетете. И ако някой ви попита как свършва - ИЗЛЪЖЕТЕ.

Когато за пръв път излезна книгата, тя се харесваше значително много и разбира се и аз исках да разбера, какво толкова и се харесва. Когато разбрах, че и в България ще се издава се зарадвах много, а и корицата ми харесва страшно много, повече от оригиналната даже.

Чудно ми е как ли ще провърви това ревю, защото не искам да давам спойлери и да разваля на някой кефа.

 Историята всъщност много ми хареса, беше мистериозна, заплетена и интересна. Като се разказва за богаташкото, перфектно, горделиво и недопускащо грешки семейство Синклер.

"Ние сме семейство Синклер.

Никой не е в нужда

Никой не е грешка."

Те си притежават частен остров Бийчуд на който ходят всяко лято. Историята се разказва от Каденс, която си изкарва перфектно лятото, всяка година, на острова с приятелите и Джони, Мирън и Гад, докато не се случва лято 15.

В началото като четях книгата, бях много объркана е добре де бях объркана през повече от половината време, докато точно в края не ти се изсипе неочакваното обяснение, ще кажа само, че историята за мен се разви в неочаквана посока, дори не знам как да го обясня, без да дам спойлери.

При започването на книга ще си помислите, че това е любовна история между Гад и Каденс, но не, това е история която ни показва всъщност колко грозен е светът и как богатите се интересуват само от имиджа си и как да забогатеят повече, ако могат.  Каденс нарича приятелите си лъжци, но според мен много повече щеше да отива, ако казваше така на възрастните от семейство Синклер.

Това което се случва през лято 15 е, че Каденс претърпява злополука, която променя живота и изцяло. Тя вече не е спортиста, който е била, и се разболява от мигрена и амнезия, заради които пропуска половината училище и е принудена да повтори класа, приятелите и я забравят и всички я отбягват, в този момент, от книгата, ми стана много жал за нея и се чудех с какво е заслужила тази злополука, която и разбива живота.

През лято 16 Каденс много иска да се върне на острова и да се види с приятелите си, но майка и я изпраща в Европа с баща и, с надеждата това да и помогне състоянието и да се подобри. През всяка дестинация, през която минеха с баща и, тя пишеше по писмо за 1 от лъжците, но никой не и отговаряше.

Лято 17, Кадес се връща на Бийчуд, защото майка и си мислеше, че там може да си върне спомените. Всъщност, точно през това лято, почваме да си изясняваме как седят нещата.

Авторката има наистина много интересен стил, който от части беше объркващ. Историята за мен в началото вървеше интересно, но още след 50 стр четях с интерес  всяко изречение с надеждата да се разясни поне нещо.

Лъжците всъщност, като персонажи бяха много интересни. Като Джони, Мирън и Каденс са братовчеди. На братовчедите им личеше, че са Синклер, до мозъка на костите си, но от друга страна, Гад се интересуваше и от бедните хора, искаше с каквото може да им помогне.

Единственото което ще си позволя да кажа за края, е че за първи път ми се случи да заплача на книга, просто всичко се разви прекалено бързо и изобщо не го очаквах, този край гаден.

Определено книгата ми хареса, наистина много, но сега като се замисля, ако не се беше случило развитието в края, книгата щеше да ми бъде като meh. Тя беше изпълнена с мистерии и провокираше интереса с всяко изречение. Препоръчвам я на всеки с две ръце, сигурна съм, че няма да се жалява. 

My Fictional Bookish Girl Squad

1.Героиня,която ще те накара да излезеш навън,когато нямаш настроение?
Мисля, че Крес от "Лунните хроники" е способна на това, защото има ентусиазъм да опознае света и ще ми се иска да и помогна.

2.Героиня,която ще е до теб в трудните ти моменти?
Роуз от "Академия за вампири", според мен, в момент на трудност, не само би била до мен, но и би се опитала да ми помогне с каквото може.

3.Героиня,на която можеш да довериш проблемите си и която винаги е готова да те изслуша?
Лесли от "Рубинено червено" (най-добрата приятелка на Гуен), би била перфектният избор, защото тя наистина е добра приятелка и би ме изслушала, когато имам нужда.

4.Героиня,която ще ти помага,когато се местиш?
Този въпрос е наистина труден, но мисля че Софи от "Хекс Хол", ако бъде с мен, докато се местя, местенето ще остане като забавен спомен.


5.Героиня,с която можеш да клюкарстваш?
Селест от "Изборът". С нея бих си клюкарствала на всякакви random теми.

6.Героиня,с която да отидеш на почивка?
Селена от "Стъкления трон" разбира се, защото ще си говорим за дрехи, гримове и книги. Светата троица за мен.

7.Героиня,с която ще ти е удобно дори и да не говорите през цялото време?
Ами, конкретен отговор, не мога да дам, но всяка героиня от книга, която съм харесала е подходяща.

8.Героиня,която винаги е готова за нови приключения?
Арт3мида от "Играч първи приготви се" е авантюристична личност и бих тръгнала с нея на приключение.

9.Героиня,която ще излъже в напрегнат момент само за да те спаси?
Пак ще кажа Роуз, защото не се сещам за др, но тя със сигурност би го направила.

10.Героиня,която ще ти помага да учиш?
Ще дам клиширан отговор Хармаяни, но тя е първа, която ми изскочи в главата, а и мисля, че е най-подходяща за тази цел.

Тагът ми беше малко труден, докато се сетя кой да напиша, но в край на сметка беше забавен. Тагвам Илияна и Paris love и всеки който е заитригуван от тага и иска да го направи. 

Ревю: Короната – Кийра Кас

Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори.

Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама.

Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите й преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади...

Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

Още една завършена поредица! Винаги когато завърша поредица, независимо дали ми е станала любима или не, се чувствам тъжна, защото имам чувството, че може никога да не прочета нищо ново за тези герои. Позитивно нали?  Понякога се чудя, не може ли книгите да

нямат край, тогава хора щяха да имат много по-малко проблеми.

Относно самата книга, отново ще спомена, че корицата е невероятна. Толкова лилава, нежна и красива, направо съвършена. Като съдържание в книгата определено се случиха и доста изненадващи неща.

Например, Идлин в предишната книга беше студена, безчувствена, разглезена и т.н., но в тази тя се трансформира в истинска кралица и разбра, че може да е владетел, но и да харесва цветя едновременно.  Тя се превърза към всичките 6 останали момчета и си личеше колко и е трудно да ги гони, един по един, същото така, нямаше как да не забележа колко много държеше на държавата си и беше готова на всичко за да удовлетвори народа.

Шестте момчета, които останаха мисля, че бяха най-подходящи за Идлин. Тайната на Иън и Хейл ме изненада, честно казано, но се радвам, че Иън няма да е отнесе със себе си в гроба и на накрая може да е щастлив. Много ме трогна милосърдието, което Идлин прояви към Фокс и, че го изслуша и му позволи да остане в двореца, но заради проявената и доброта към него, той се влюбва в нея и когато е принуден да си тръгне от двореца е разочарован. Винаги съм била фен на тиъм Кайл и се надявах че Идлин ще се омъжи за на него до последната минута,  за жалост не се случи така, но поне е свободен да изживее мечтата си като архитект. Останаха Хенри и преводач му Ерик. Винаги съм харесвала Хенри, защото е много мил и лъчезарен но винаги съм знаела, че с Идлин нямат бъдеще. Една от най-големите изненади във книгата е, че Идлин не се омъжва за никой от кандидатите си, но няма давам спойлери.

Имаше един определен герой който много ме разочарова - Мерид Илеа. Разочарова ме, защото много харесвам родителите му, а и не мога да повярвам, че просто е искала да се възползва от Иди, за да вземе кралството и.

Много се зарадвах, че ние пак можем да се насладим на „най-харесваната двойка за годината“ Америка и Максън и за пореден път се убеждавам, че те са перфектни един за друг, толкова си отиват и любовта им не угасва и с малко през цялото време в което са заедно. Още в предишната книга, разбираме, че Америка получава инфаркт, заради това че Аран отива в Франция, за да се ожени, за голямо облекчение, тя с оправя. Споменавам го с идеята за това как Максън се грижеше за нея, докато беше болна, личеше си колко много се обичат.

Щастлива съм, че се хванах да завърша поредицата, като тази последна книга беше много интересна и пълна с изненадващи обрати. Винаги се радвам когато всичко завършва с happy end, което ме подсеща, че поредицата е антиутопия и мога да кажа, че е една от единствените такива завършващи с добър край. Според мен си струва да и се отдели време и да се прочете. Книжките са сладки, отпускащи и се четат лесно и бързо, а и тези корици са толкова красиви, как да им устоиш?

July Wrap Up & August TBR

Първата книга, която прочетох този месец е "Кралицата на сенките" от Сара Дж Маас. Не знам какво точно да напиша за нея, защото когато почна поредица в която не са излезли всички книги и прочета например първата, след година втората и така с всяка книга, героите спират да ми бъдат интересни, забравям половината история и това се случи с тази книга. Четох я около месец, сигурно ,защото бях прочела третата преди година и първоначално изобщо не можех да свържа нищо, защото бях забравила доста от поредицата, но преди да излезе петата, мисля да препрочета поредицата, за да може поне на петата книга, да се насладя изцяло.
Оценка: 4 от 5 звезди

След това реших, че искам да си довърша целия "Избор" на Кийра Кас, защото втората книга я бях прочела преди две години и така или иначе, ако не ги бях прочела сега, нямаше изобщо да ги прочета скоро.

"Единствената"-Кийра Кас
Оценка: 4 от 5 звезди
Ревю

"И заживели щастливо"-Кийра Кас
Оценка: 4 от 5 звезди
Ревю

"Наследницата"-Кийра Кас
Оценка: 3 от 5 звезди
Ревю

"Короната"-Кийра Кас
Оценка: 3 от 5 звезди
Очаквайте скоро ревю.

Следващата книга, "Ние, лъжците" на Е Локхарт, ме изненада приятно, защото не чета по принцип contemporar, а тя ми хареса много. Беше точно онзи стил книги-мистериозна с неочаквана смърт.
Оценка: 5 от 5 звезди
Очаквайте скоро ревю.

Разбира се, след това реших да прочета всички contemporary книги, които имам вкъщи, тоест едничката останала, която имам "Истината за завинаги" на Сара Десен. Сигурно ако не си я бях купила с някакъв брой на БРАВО, никога нямаш да я прочета, е благодарна съм на БРАВО. Чела съм много за Сара Десен и повечето хора казват, че книгите и били идеални за лятото, сладки, не натоварващи и интересни и наистина "Истината за завинаги" беше такава. Радвам се че дадох шанс на Сара.
Оценка: 5 от 5 звезди
Очаквайте скоро ревю.

Прочетох "Ами ако? България на три морета" на Христо Раянов, защото анотацията ми звучеше много добра и искам книга на която да се смея с цяло гърло (ако знаете такива моля да ми препоръчате). Е, смях се, ама не толкова, колкото исках.
Оценка: 3 от 5 звезди

И последното, което все още не съм прочела, но ще го прочета до края на деня, е "Домът на Хадес" на Рик Риърдън. Всичките му книги са страшно интересни и съдържат приключения, а кой не обича приключения?
Оценка: 5 от 5 звезди

TBR ми за следващия месец е "Кръвта на Олимп"-Рик Риърдън; "Перфектна химия", "Правилата на привличането" и "Верижна реакция" на Симон Елкелес; "Даровита", "Лазурна" и "Огнена" на Кристин Кашор и разбира се ако прочета тези някой др.

Честно казано, аз съм доволна от бройката прочетени книги, защото обикновено чета по 3/4 на месец. Също така, имам нещо като goal, искам да пиша и да пускам ревюта на книгите, които съм прочела в един месец, но мисля, че с времето и това ще стане.

BG vs Original Book Covers

Днес реших да направя този публикация, защото я видях в блога на Мelly и се сетих, че искам да я направя отдавна. Винаги ми е интересно да гледам буктюбъри, как сравняват американски и британски корици, затова аз сега ще сравнявам български с оригинални.

Това са първите корици които избрах. Не съм чела книгата, но наистина ми звучи много интересна и веднага щом се сдобия с нея, ще почна да я чета, иначе относно кориците и двете ми харесват, но българската ми харесва малко повече, защото мисля, че дава добро разяснение за какво е историята, а оригинала ми е повече като "мех".



















Следващия ми избор е "Живота, какъвто го познавахме" на Сюзан Бет Пфефър и разбира се отново не съм я чела, но мога да кажа че българската корица пак обира точките. Много ми харесва идеята с водата, която залива града, не знам дали има общо с книгата, а оригиналната корица отново e изчистена,  като предишната и тази ярка и изпъкнала луна ми допада, даже сега когато се загледах малко по-отблизо в българската корица, забелязах, че и там има луна :D .

Тази книга вече съм е чела и ми хареса. Корицата на българското издание ми допада и най-важното, се свързва със сюжета, но този път оригиналната повече ме впечатли, тоест типографията ми харесва много, честно и двете много ми харесват и този так почна да става много труден.

"Гондолата на времето" няма как да не я включа, защото ми е една от любимите книги, а и двете корици са страхотни. Трудно ми е да и избера по-хубавата, но българската май ми харесва повече, защото момичето в гондолата ме кефи повече, а и някак светлия фон повече ми допада.


















Подред идва "Пророчеството на гарвана" на Маги Стийвотър, честно казано, ако не бях слушала влогъри и блогъри да говорят колко е добра книгата, изобщо нямаше да разбера, защото съм от онези хора, които съдят книгите по корицата, да знам, че е ужасно и имам опит в това, че може корицата да е грозна, но книгата безценна, но просто тази корица хич не ме кефи, но от друга страна оригиналната е прекрасна, понякога се чудя, не може ли някое издателство до преиздаде поредицата с оригиналните или по-приемливи корици, тогава съм сигурна, че тя ще има по-голям успех, тук в България, от досегашния и. 

Тази книга ми е специална, защото тя беше книгата, която ме въвлече в четенето и помня как преди ми се струваше гениална, е сега не чак толкова, но все пак я прочетох за пръв път като бях на 12, май. Направо не ми се ще да говоря за българската корица, защото такъв хейт ще хвърля, но какво да се прави. Първо, какви са тия мацки на корицата, сборището на Елодия ли е това ? Но ако е то, защо не е тя най-отпред ? Второ, ако това е сборището и, защо по дяволите ще го сложат на корицата, като те почти нямат участие в книгата, хвани логиката,  а и просто корицата  хич не ми харесва. Обаче оригиналната перфектно описва книгата, според мен, като Софи е показана от двете и страни, като ученичка и силна магьосница.  



















И последно реших да сложа contemporary, защото съм в такъв mood в момента. За мен и двете корици са сладки. Не знам какво повече да кажа, освен това, че оригиналната корица можеше да ми хареса повече, ако текста не беше толкова голям и не я покриваше почти цялата.